История на породата

Родината на Фокс териера, както и на много други териери е Великобритания. В по-голямата част на континента по това време са се развъждали Шнауцери и Пинчери. За първи път в писмен източник териерите се споменават през 11-12век. А за първи път описание на лов с „подземни” териери на лисици, гризачи и др. дребни хищници е от 16 век. За предци на всички „подземни” териери по една версия се счита „торфеното”куче, а по друга резултата от кръстоската на териер с неголямо гонче. Самата дума „териер” произхожда от латинската “terra” – земя. С времето всички британски кучета, за лов под земята започнали да се наричат териери. В картинната галерия в Антверпен съществувала картина на К. Массейса(1466-1530) с изображение на подземен териер, отделни части от екстериора (глава, уши, предни лапи) на който малко се отличавали от днешния глаткокосмест фокстериер. При това вече през 1600 г. се споменава за големия производител на териери – граф Монтее, изкарващ злобни кучета на лов за лисици и гризачи, което говори за целенасочена селекция и извеждане на особенностите на породата още по това време. И чак до 19 век се придавало малко значение на екстериора на „подземниците”, наблягало се на не големия ръст, злоба и други работни качества на кучетата, т.е. функционалността на кучетата, чак през 17 век започнали да събират отделните черти на бъдещата порода фокс териер и да ги извеждат от общата маса териери. Извеждането на фокс териера като отделна порода се оформило окончателно в края на 18 век. И причина за това се явявала възвръщащата се популярност на лова на лисици в Англия. От което следва да отбележим относителната достъпност на дадения вид лов за много слоеве на английското общество, което само по себеси предопределило, естествено, и неговата масовост.

В книгата на Даниел „Извънградски спорт”(1801) се разказва за два вида териери, „...едните от които с дълъг гръб и много силни, в по-голямата си част с черна или жълта окраска , смесена с бяло; другите – гладкокосмести, много пропорционално сложени, но с много къса глава, късо тяло, с много жизнерадостен характер, чийто крайници са с рижа или черно-рижа окраска. Тези видове се използвали за лов на лисици и борсуци.” Любителите на този тип лов държали тези кучета заедно със „фоксхаунд”- гончета. В задачата на тези кучета влизало да извадят или заклещят в дупката лисицата изплъзнала се от фоксхаунда. „Подземните” кучета се носели в плетени мешки ако ловът бил провеждан с коне.